Президентът Първанов публично заяви в Москва

Президентът Първанов публично заяви в Москва, където е на посещение по повод годината на България в Русия, че страната ни не е против влизането на „Газпром” като акционер в собствеността на българските газопроводи. ИТАР-ТААС цитира конкретното му изявление по този повод: "Ние сме готови за преки договори с "Газпром". Уверен съм, че по време на сериозните преговори с компанията, ние ще намерим вариант за влизането й в газотранспортната мрежа". До допуснеш „Газпром” до собствеността над българските газопроводи е все едно да пуснеш вълка в кошарата. Това го разбра дори Виденов – който моментално уволни Шевершидзе, когато разбра как зад гърба му се гласи разпределение на същата собственост между „Булгаргаз”, „Топенерджи” и „Газпром”. Шеф на борда на „Топенерджи” тогава бе не друг, а Андрей Луканов; компанията бе посредник по дългата верига между „Газпром” и „Булгаргаз” и печелеше стотици милиони, без да си мръдне пръста, само от надписаните върху доставяния газ проценти – зад нея стоеше Мултигруп, в чиято централа отмаряше Рем Вяхирев при редките си идвания в България, а вицепрезидент на мулташката империя пък бе Сашо Дончев, днес президент на „Овергаз”, който менажираше изключително умело целия й енергиен бизнес с Русия.Тогава „Газпром” се готвеше да сложи ръка над българските газопроводи чрез посредниците, които всъщност бяха негови дъщерни или подставени фирми – само че Жан Виденов му се противопостави и това между другото му струваше главата. Оттогава започнаха и сериозните му проблеми, и войната му с Луканов, която завърши с летален изход за руския резидент и с оставка за българския премиер. Сега се готви същото – но под благовидния мотив за премахване на посредниците: какво по-добро от това, ще се договаряме пряко с „Газпром” и всичко ще ни е наред.Добре звучи, нали? Само дето под тази формула се крият други сметки и интереси, коренно различни от българските. Премахването на посредниците се разбира като изкупуване на 50% българско участие в „Овергаз” от „Газпром” – и превръщането и от наполовина дъщерна в изцяло дъщерна на руския мега-концерн фирма. Което означава „Газпром” да приватизира и регионалната мрежа в газифицираните от „Овергаз” градове – и да поеме изцяло този апетитен и стратегически важен сектор от бизнеса. Не друг, а българския президент предполага именно това – според него "Газпром" има достатъчно влияние, за да придобие дела на "Овергаз инк". И както допълват руските медии: „не е изключено руската компания да поиска от българските власти да влезе директно на пазара на газ на дребно”.Колко му е – Сашо Дончев едва ли ще се опъва дълго заради отнетата му функция на посредник. Просто ще трансформира битността си от президент на „Овергаз” в представител на „Газпром” за България. Но не е зле да внимава – защото може да бъде изместен от някой друг, който също се кани да трансформира битността си. Доста отдавна наблюдателите у нас се питат какво ли ще прави Първанов, след като изтече мандата му. Както е тръгнало, прецедентът с канцлера Шрьодер, който от държавен глава на Германия стана регионален бос на „Газпром”, може да бъде повторен.Що се отнася до стъпването на „Газпром” на вътрешния пазар на газ в България – то не само че не е изключено, но дори си е направо сигурно – това е всъщност целта на упражнението. С други думи – ново стъпване на Русия на българска територия, нова стратегическа важна площадка за геоенергийно влияние, нова брънка във веригата на енергийната ни зависимост – която много лесно се трансформира и в политическа такава, при това независимо какво правителство е на власт.В случая не става дума за глупост, наивност или зле формулирани приоритети. Става дума за продължаващо национално предателство, за добре обмислена и неотклонно следвана стратегия за енергийно обвързване на България от Русия. Стратегия, която минава през плана за строене на АЕЦ „Белене” с руски реактори и от руска компания, през договора за „Южен поток”, който бе от първостепенна стратегическа важност за Русия, през договора за нефтопровода Бургас-Александропулис и през вече перманентните и напълно съзнателни усилия да бъде провален основния геостратегически приоритет на страната ни – интеграцията ни в ЕС като нормална и равноправна европейска страна – и да бъдем завлечени пак в Азия, да се превърнем пак в Задунайская губерния или в 16-та република.