Архинихилистът, който положи основата на тероризма

РЕЛИГИЯТА НА РЕВОЛЮЦИЯТА Тероризмът се развива в Европа и най-вече в Русия през ХІХ век. Един от първите терористи - схващано в съвременен смисъл - е бил Сергей Нечаев, автор на първия наръчник за терористи: "Катехизис на революционера".
Сергей Нечаев е роден през 1847. Баща му работел в кръчма, но синът твърди, че бащата бил селянин. Сергей се изучил за учител и станал член на студентска революционно настроена група през средата на 1860-те. После Нечаев отпътувал в Швейцария, където пръскал слуха, че бил арестуван и успял да избяга от Петропавловската крепост. Всъщност той доста свободно манипулирал биографията си, за да впечатлява и печели съмишленици.
В Швейцария твърдял, че бил член на две различни революционни организации: на руския революционен комитет и на международния революционен съвет. Всъщност нито една от тях не е съществувала. Но получава икономчическа помощ от радикалните емигранти за своята дейност. Става приятел с анархиста Михаил Бакунин и, попаднал под неговото влияние, пише "Катехизис на революционера".
Когато Нечаев се връща в Русия, той основава терористична група на име Народно правосъдие. Управлява я с желязна ръка и заблуждава членовете, че зад тях стои световна организация. Нечаев легитимира ролята и постъпките си със заповеди от по-високо място. Сам пише писма, които показва като получени от организацията, кара свой бриближен да се представя за инспектор, изпратен от нея. Използва ред псевдоними и никой от групата всъщност не знае истинското му име. Младият революционер дори е могъл да издаде някого от групата на полицията, за да го компрометира и още повече да го въвлече в конспирационната мрежа.
Малката група, която събира около себе си, през 1869 убива един от собствените си членове, студента Иван Иванов, по подозрение, че шпионира за полицията; но преди всичко заради разногласия с Нечаев. Студентът е убит в пещера на парк в предградията на Москва. Престъплението с всичките си ужасни детайли - първо са се опитали да го удушат, след това го застрелват - е разкрито скоро. Съучастниците са арестувани, докато сам Нечаев избягва в чужбина.
Озовава се отново в Швейцария, където пише програмата си как според него ще изглежда новото общество след победата на революцията. Младият революционер се присъединява към комунистическия манифест, но твърди, че трудът в обществото не само трябва да е задължителен, а тези, които отказват да работят, трябва да се осъждат на смърт. Принудата и наказанието са важни принципи и трябва да се организира комитет, който да регулира труда на всички хора до най-малката подробност. Бакунин отначало го поддържа и го приема у дома си за известно време, но по-късно разбира, че възгледите им са абсолютно различни. И обобщава мнението си за Нечаев така: "Той е опасен фанатик, методите му на действие са отвратителни." В едно писмо обвинява Нечаев, че иска да постигне йезуитско световно господство с макиавелитски средства.
Смесицата от радикална социалистическа реторика, склонност към екстремно насилие, вяра в силната държава, използване на манипулации и недоверие към индивида е нещо много характерно за Съветския съюз, въпреки че комунистическата партия на думи осъжда тероризма като средство за борба.
По-късно Нечаев е екстрадиран от Швейцария в Русия и затворен в Петропавловската крепост. Според цар Александър ІІ трябвало да бъде затворен пожизнено в изолатор и на тъмничарите да бъде забранено да разговарят с него. Строгият режим не го пречупва; напротив - чете и пише - дори написва роман. През 1882 умира в затвора от воднянка. Малко преди смъртта си пожелава да разговаря със свещеник, но му е отказано.
"Катехизис на революционера" (1871) съдържа програма на терористична група, сборник правила, които Нечаев изпробва в собствената си организация. В първия параграф се казва, че революционерът трябва да скъса всички връзки с обикновения еснафски живот и да се откаже от всяка собственост, дори от името си[1]. Трябва да даде един вид обет, който напомня монашеския и на няколко пъти в текста е наречен "посветеният". Революционерът трябва да може да изтърпи всичко, включително мъчения, и да бъде готов да умре за идеята.
Революцията за Нечаев е новооснована религия и той е готов да бъде един от нейните мъченици. Той твърди, че революционерите не трябва да изпитват никакви човешки чувства като любов и чест, дори и към своите. Той прави конкретни списъци на хора, които следва да бъдат убити. Те трябва да бъдат изтребени не заради някаква лична вина, а заради положението си в обществото. В един от параграфите се казва: "Първо трябва да се унищожат хората, особено вредни за революционната организация и тези, чиято внезапна и насилствена смърт може да предизвика най-много ужас сред правителството." Хората се делят на шест категории съобразно това, колко са вредни - и, респективно, до каква степен могат да бъдат използвани. Жените са третирани в отделен параграф и също се делят на класове съобразно ползата им за революционната борба. Общият му възглед за хората е инструментален.
Това, което липсва в катехизиса, е въпросът за легитимността - кой възлага на революционера мисията да убива други хора, какво най-сетне узаконява насилието. Нечаев се прави на Бог в новата си религия и си дава правото сам да определя животът и смъртта на хората. Алберт Камю пише за младия руснак, че в негово лице революцията за пръв път се отвръща от любовта и приятелството.
Моралът вече не се дефинира съобразно християнски или общоетични принципи, а от гледната точка на революцията. Нечаев пише: "За революционера морал е това, което осигурява победата на революцията." Подобна дефиниция по-късно е утвърдена в Съветския съюз.
Крайната цел е революцията, но катехизисът най-вече говори за разрушението на съществуващото общество, или, както се казва в един параграф: " Целта е една единствена - колкото е възможно по-бързо и умело да се събори този отвратителен ред. Ден и нощ революционерът трябва да има една единствена мисъл, една единствена цел - безжалостно разрушение."
Катехизисът е така екстремен във формулировките си, че правителството разрешава да бъде отпечатан в някои вестници, за да дискредитира революционерите.
Тези, които са познавали Нечаев, го описват като мършав, нервен, хиперактивен и гризещ нокти младеж, четящ непрекъснато, много нетолерантен към познатите, които не мислят точно като него. Стремил се на всяка цена и с всички средства да убеждава де когото срещне. В което сполучвал. Имал почти магическа способност да придумва, да убеждава и заблуждава. Много от тъмничарите били на негова страна.
Нечаев живял и работил по време на решителна повратна точка в руската история. Цар Александър ІІ, управлявал близо 15 години, след период на демократични политически реформи, свърнал по пътя на реакцията. Страната, вкусила свободата, отново усетила самодържавието в цялата му непоносима тежест и руската интелигенция, бездруго на крайно леви позиции, се радикализирала още повече. Вече съществуващите дистанциране и разочарование сега предизвиквали крайна безпомощност; политическият радикализъм и фанатизъм се сблъскали с реакцията и репресиите на самодържавието.
Най-радикалните младежи и девойки на времето се наричали нихилисти. Думата обозначавала хора, за които разрушаването на старата система било по-важно от мисълта за построяване на ново общество. Но те не са били нихилисти спрямо всички ценности, а признавали абсолютни такива като социализма, народа и естествените науки; самодържавието и църквата били заклетите им врагове. Друга ценност за тях била практическата полза. Знаменито е изказването на един нихилист: "чифт ботуши са по-полезни от Шекспир".
Често били деца на свещеници, тъй че нихилизмът станал за тях нова вяра, обърнато обратно руско православие; обикновено живели много саможертвен и аскетичен живот. Най-добрият пример за човек, следвал такава програма на теория и практика бил Нечаев, и той-изглежда най-екстремен от тях.
Означението нихилизъм се разпространява с романа на Иван Тургенев "Бащи и деца" (1862), където един от главните герои е нихилист, но се използвал от цяло поколение руски радикални интелектуалци. Като в "Бесове" тук се сблъскват две поколения руски интелектуалци: безсилни либерали и фразьори от 40-те години с новото поколение, което изисква действие. Такава дълбока генерационна разлика се наблюдава и в Швейцария: старите емигранти се възприемат като бърборковци, докато Нечаев действа и изисква действие от всички.
Достоевски следил с голям интерес писаното в пресата за убийството на студента Иванов. Чел и "Катехизис на революционера". По това време Достоевски е живял в Дрезден и случаят Нечаев станал изходен пункт за "Бесове". Съдържанието почти напълно съответства на фактическото събитие. Убийството било извършено през 1869, а романът е започнат през 1870 и завършен през 1872. Така Достоевски пише книгата си едновремено със съдебното разследване и под влияние на протоколите от процеса. Никой роман никога не е бил толкова актуален. Той звучи директно като коментар от текущото съдопроизводство.
Написан е като антинихилистичен памфлет, но въпреки че нихилистите са обрисувани като злодеи, Достоевски признава, че на младини вероятно би могъл да бъде последовател на Нечаев. Писателят разбира, че в краен смисъл тази група и нейната дейност могат да донесат съдбовни последици за Русия и пише този роман в напразно усилие да спре растежа на радикалното движение. Романът е откупен и за библиотеката на Петропавловската крепост, тъй че Нечаев е могъл да прочете описанието за себе си и групата си направо от перото на един от най-големите руски писатели.
Нечаев е един от първите, формулирали послание от този тип, но минава цяло десетилетие, преди терористичното движение да започне да действа сериозно. Първата им цел е да убият царя и успяват, когато след няколко опита Александър ІІ е взривен през 1881. Царизмът успява впоследствие да смачка тероризма, но временно - той се завръща с подновена сила в началото на 1900.
Тероризмът е реакция срещу крещящо несправедлива обществена система, при която възможностите за промяна в рамките на тази система се схващат като несъществуващи. Тоталитарното общество и тероризмът са огледални съответствия, що се отнася до неограниченото прилагане на насилие. Нечаев и групата му показват не само как тероризмът функционира и корумпира, но и как привлича определен вид хора. Политическият мотив у тероризма постепенно се измества от мотива за особено привлекателен таен и екстремно опасен стил на живот. Мислите на Нечаев могат да се открият и в по-късния, дори не само руски тероризъм. Какво се случва, когато терористите вземат властта - видяхме в Камбоджа и в Афганистан, но най-вече в сталиновския Съветски съюз.
Авторът Пер-Арне Будин е професор по славянски езици към Стокхолмския университет.
[1] Верни на това правило са последователите на Нечаев: Ленин (Владимир Улянов), Троцки (Лейб Бронщайн), Сталин (Йосиф Джугашвили).