Хронология на показните убийства в България

25 април 1995 г.
Застрелян е Васил Илиев, президент на застрахователна фирма "ВИС-2". Убийството е извършено пред ресторант "Мираж" в София.
10 юни 1995 г.
В Бургас, пред спортна зала “Атлант” е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция. Роден е на 12 август 1967 година в град Бургас.След като завършва средно полицейско училище и известно работи в системата на МВР. Бил е командос в специализираните отряди за борба с тероризма.Смята се за един от основоположниците на българския боди-билдинг.
7 юли 1995 г.
Доц. Ламбо Кючюков, бивш заместник-министър на образованието, и преподавател по теория на познанието в СУ “Св.Климент Охридски” е застрелян с четири куршума в местността Бялата вода на Витоша. Обвиняеми при последвалото дело са собственика на застрахователна компания “БГ-План” Пламен Миронов и служителя му – Константин Георгиев, които получават оправдателни присъди поради липсата на никакви доказателства.
17 септември 1995 г.
С пет куршума пред дома си е застрелян борецът Иван Кудев – приближен на Иво Карамански. Предполага се ,че извършителя е украинеца Владимир Шевчук. Направената ДНК експертиза на слюнка от дъвка намерена на местопрестъплението, доказва присъствието на килъра.
24 октомври 1995 г.
В столичния кв. "Дружба", от упор и в гръб, е разстрелян бившата "барета" Пламен Михайлов (Кимбата). За заподозрян отново се сочи Владимир Шевчук.
16 януари 1996 г.
Васил Митев, управител на пристанищен комплекс в Русе, е намерен убит в гаража си с куршум в тялото. Името му се свързва с фериботните спорове - Русе - Гюргево през 1995г.
2 октомври 1996 г.
На излизане от дома си на ул. Латинка 15 е застрелян е депутата Андрей Карлов Луканов , премиер на България през 1990 г.
23 ноември 1996 г.
Иван Иванов, собственик на стокова борса в Добрич, е прострелян с четири куршума в апартамента на жилищен блок на площад "Свобода".
24 януари 1998 г.
На 24 януари Велин Тодоров Христов, собственик на транспортна фирма от София, е застрелян във великотърновския хотел "Янтра". В последствие се оказва ,че престъплението не е свързано с организираната престъпност.
14 май 1998 г.
Венцислав Танчев, изпълнителен директор на застрахователно дружество "Енергия", е застрелян с три куршума пред дома му на бул. "Симеоновско шосе" 85.
20 декември 1998 г.
Иво Карамански, бизнесмен, съдружник на дружество "Корона - И.Г.", застрахователен бос, е застрелян с два куршума.
28 август 1999 г.
В София е убит Любомир Георгиев Пенев, бизнесмен, собственик на 80 на сто от капитала на Нова телевизия и на пицария "Джъмбо".
9 февруари 2000 г.
В Плевен е убит пред дома му с изстрел в гърба Величко Тодоров, председател на Народната партия в Плевен.
29 февруари 2000 г.
34-годишният Роман Пузанов, основен прокурорски свидетел по дело за убийство от 1995 г., е застрелян със 7 куршума в Ямбол в гръб с 9 милиметров пистолет.
9 март 2000 г.
В къщата му в тополовградското село Мрамор е намерен убит с пистолет Желязко Колев - Императора, един от най-известните иманяри.
21 април 2000 г.
В София пред дома му на бул. "Цар Борис III" е застрелян 40-годишният Кристиян Маслев, собственик на агенция "Натурела груп".
19 декември 2000 г.
Общинският съветник от СДС в гр. Елена Славчо Христов Славов е застрелян на стотина метра от дома си. Той е собственик на мандрата "Млекимекс" в града, която е част от българо-австрийския холдинг "ББС - Хандел".
28 декември 2000 г.
44-годишният Динко Добрев, шеф на "Родопа" ЕООД в Нова Загора, е убит в двора на фирмата.
26 януари 2001 г.
Във Варна е убит първият ни европейски шампион по киокушин карате Георги Вълков Георгиев пред дома му на ул. "Подвис". 26 февруари 2001 г. В София е убита 30-годишната ямболска адвокатка Надя Георгиева.
1 март 2001 г.
Търговецът на алкохол Розалин Костов, съсобственик в "Роник" ООД , е показно разстрелян пред дома му на ул. "6 септември" в Русе.
9 март 2001 г.
На карибския остров Аруба, в хотел "Сонеста" е застрелян Пантю Колев Пантев /Поли Пантев/।
31 май 2002 г.
В Загреб, Хърватия 35-годишният българин Веселин Маринов е застрелян пред заведение от собственик на фирма за охрана - Винко Жулевич.
22 юли 2002 г.
На пътя между с. Добринище и манастира "Свети Панталеймон" е убит 66-годишният свещеник от Банско Стефан Камберов.
4 ноември 2002 г.
В Хасково е извършено показно убийство на хасковския бизнесмен Валентин Подмолов-Подмола.
28 декември 2002 г.
В София, близо до дома му е застрелян Николай Колев, прокурор от Върховна касационна прокуратура.
3 януари 2003 г.
В София е убит 45-годишният Румен Яневски, криминално проявен, занимаващ се с незаконен хазарт. По него е стреляно с автомат от движеща се кола. Яневски е прострелян смъртоносно в джипа си - "Нисан Патрол" на ул. "Гоце Делчев" и ул. "Котленски водопад".
30 януари 2003 г.
Международният съдия по борба Тодор Матов е застрелян при престрелка в Студентския град в столицата. Според главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов той е убит по погрешка. Срещу колата на Янчо Костадинов, шеф на съдийската колегия към Българската федерация по борба, и Матов, който се качил в автомобила му случайно, неизвестни откриват огън с лека картечница от прикритие в близост до НСА. В близост до стрелбата е бил и бизнесменът Димитър Джамов. Колите на двамата са сходни и вероятно е станала грешка, предполага Бойко Борисов.
8 февруари 2003 г.
Застрелян е Тихомир Иванов Трифонов на алея "Пейо Яворов" в София. Той е криминално проявен, осъждан за грабежи през 1996 г. 31-годишният мъж е застрелян от упор в тила в мерцедеса си. В криминалното досие на Трифонов фигурират трафик с момичета от Малайзия и Венецуела, които той склонявал към проституция. Предполага се, че убиецът е седял на задната седалка. На
7 март 2003 г.
Убит е президентът на "MG корпорация" Илия Павлов. Час и половина след убийството му в кв. "Белите брези" от засада е прострелян Цветан Василев Хафти. От сигурна смърт го спасява намиращият се наблизо патрул от Шесто РПУ.

На 4 април показно е застрелян в Плевен, в хотелския комплекс "Интер Ростов" 34-годишният плевенски сутеньор Марио Иванов, известен с връзките си с нелегалния бизнес и сводничество. Убиецът е 25-годишният Цветан Калфов.
На 18 април на бул. "Цариградско шосе" в движение е взривен бронираният "Мерцедес" на криминално проявения Иван Тодоров-Доктора, който оцелява.
19 август 2003 г.
Около 11,30 часа след стрелба на кръстовището на бул. "България" и "Гоце Делчев" в столицата е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, свързан с наркотрафика. Той е син на покойния оръжеен търговец Шабан Фатик. Детайли за живота му и за атентата.
5 ноември 2003 г.
Убит е Евгени Стефанов - Женята. Той е застрелян пред фитнесцентър "Ситняково". Спряган за един от наследниците на наркобоса Поли Пантев. Бивш член на групировката СИК.
13 ноември 2003 г.
Прострелян е Николай Зарев - Данкина в градинката до блок 123 в квартал "Надежда" в София. Зарев е криминално проявен с множество кражби. Занимавал се е с продажба на наркотици, с кражби на коли и с магистрални автограбежи.
27 ноември 2003 г.
В столичния квартал "Хладилника" е намерен труп на 40-годишен мъж. Установява се, че това е Румен Маринов Маринов - Нарциса, приближен на групировката ВИС. Застрелян е в гърба, слизайки от личния си автомобил.
29 ноември 2003 г.
В столицата е убит 24-годишният Борис Кирилов Арсов. Тялото му е намерено в квартал "Бояна". Младежът е криминално проявен. Арсов е един от обвиняемите за отвличането на бизнесмена Стефко Колев преди около две години, но делото все още не е влязло в съда. В дома на простреляния мъж е бил открит часовникът на отвлечения Колев. Борис Арсов е един от членовете на групата, разпитвана във връзка с убийството на Филип Найденов - Фатик. В групата са още и Йосиф Георгиев Йосифов - Йоско, Асен Петров - Шаки, Даниел Георгиев - Джаки, брат му Стефан Георгиев и Ивайло Симеонов.
16 декември 2003 г.
В Амстердам в 15,30 часа е убит Константин Димитров - Самоковеца. Холандската полиция задържа 37-годишен холандец, заподозрян за убийството.
12 януари 2004 г.
Дупнишкият бандит Ангел Емилов Стефанов - Гяволето е прострелян в шията, дясната ръка, гръдния кош пред дома му в жк "Бистрица" в Дупница. Свидетел на убийството става съпругата му Вероника, която пътувала с него в джипа "Фолксваген". Стефанов е изтърпял присъда в Италия и тогава е върнат в България. Той е влязъл в Бобовдолския затвор за изтърпяване на неприключили следствени дела и е освободен е срещу 2000 лв. парична гаранция през октомври 2001 г.
19 януари 2004 г.
Взрив избухва в асансьора на 8-етажна сграда на бул. "Джеймс Баучер" 87 в столицата. Вследствие на взрива петима са ранени, четирима от които умират - съдружникът в "Интерпетролеум енд Партнърс" Стоил Славов и охранителите му Петър Петров, Илиян Казаков и Петър Харизанов.
10 февруари 2004 г.
30-годишният Костадин Иванов Костадинов е убит в София в близост до "Макдоналдс" в района на НДК. Убитият е криминално проявен, регистриран е за измами и кражби на МПС. Костадин Костадинов /Динко/ е бил управител на благоевградското бинго "Елит".
9 март 2004 г.
В София Борис Бакърджиев е застрелян с пет куршума в главата и тялото। Той е роден в Плевен и има двойно гражданство - руско и българско. Бакърджиев е адресно регистриран в столичния квартал "Младост" и се предполага, че е бил в района на местопрестъплението по бизнес.
27 април 2004 г.
Във Варна е прострелян, докато слизал от колата си, 26-годишният бивш национален шампион по кикбокс Мартин Елънджиев.
4 юни 2004 г.
Трима души са убити в кафенето на търговския комплекс "Арт Декор" на бул. "Симеоновско шосе" в София. Това са Димитър Христов /35г./, Калоян Светославов /24г./, двамата от София, и Живко Иванов /39г./ от Хасково. Двама мъже,облечени като попове, влезли в заведението, произвели стрелба и веднага избягали. Калоян Светославов е регистриран в полицията за кражби и наркотици, Живко Иванов е регистриран за кражби, а Димитър Христов - за измами, фалшификация на пари, незаконно притежаване на оръжие и за наркотици.
14 юни 2004 г.
Пред хипермаркет "Билла" в ж.к. "Лагера" в София е убит Петър Илиев от Бургас /36г./. На излизане от магазина Петър Илиев се е насочил към джип "Тойота", с който се предполага, че пристигнал. Тялото на Илиев е с множество огнестрелни рани.
22 юни 2004 г.
В Плевен пред дому му е убит 40-годишният плевенски бизнесмен д-р Людмил Конов, съсобственик на централния плевенски хотел "Ростов".
30 юли 2004 г.
В София шестима са загинали, а двама са тежко ранени при стрелбата в ресторант-градина "Славия" на ул. "Коломан" 1. Единият от убитите е Милчо Бонев по прякор Бай Миле.
24 октомври 2004 г.
В София, на излизане от бар “Ъпстеърс” на бул."Витоша" 18, между улиците "Кърниградска" и "Солунска" е убит Дмитрий Минев-Руснака. Той е съсобственик до 1999 г., заедно с Венцислав Стефанов, Стоил Славов, Милчо Бонев-бай Миле, Красимир Маринов-Големият Маргин, Младен Михалев и Румен Николов-Пашата в "Интергруп енд партнърс " АД .
20 януари 2005 г.
В Благоевград, в нощния бар на хотел "Ален мак", е прострелян в главата с огнестрелно оръжие от дистанция 45-годишният Васил Горчев Върбанов, известен с прякора Кьоравия। 5 февруари 2005 г.
В София, на ул। "Цар Самуил" 11 е намерен застрелян с два куршума в главата в колата си "Ауди А6" Георги Стоянов Василев, собственик на фирма "Паркиране и гаражи мениджмънт" АД. Георги Василев е бил три мандата общински съветник от групата на СДС.
06.02.2005 г. в Перник е бил убит 26-годишният Тодор Лазаров – Тобе, син на собственика на първата частна погребална агенция "Гея" в Перник Петър Мицов.
16 февруари 2005 г.
В София, в кв। "Люлин", в заведение "Бъфало" е убит 46 годишният Димитър Тодоров - Бретона, осъждан за хулиганство и грабеж на лично имущество.
На 01.03.2005 - Поредният убит при показен разстрел в София е кредитният милионер Николай Попов-Мартеничката, бивш президент на ФК "Локомотив "Пловдив.
На 05.04.2005 г. - В Равда е застрелян Мариян Георгиев - Марата.
По жертвата е стреляно шест пъти през стъклото на прозореца в офиса на фирмата му, която се занимава с недвижими имоти. Георгиев е основен свидетел на прокуратурата по делото за убийството на Димитър Стаматов-Мастара, станало на 21 ноември 2002 г.
На 09।04।2005 г. - Кирил Киров - Японеца е прострелян срещу бирария "Ботуша" на булевард "Васил Левски" в столицата.
На 13.04.2005 г. - В столичния квартал "Манастирски ливади" бе убит 41-годишният Божидар Добрев-Дебелия, който се счита за човек на сръбския наркобос Будимир Куйович.
На 04।05.2005 г. - В столичния квартал "Овча купел" е убит 41-годишният Явор Иванов Марков - шеф на петролна фирма.
На 11.05.2005г. - Убит е Ивайло Петров Рангелов - Джинката. 29-годишният крадец бе прострелян в главата от неизвестен убиец посред бял ден пред бл. 984 в ж.к."Люлин". Джинката е работил с Дмитрий Минев - Руснака, Янко Ваташки и Йордан Гиздов.
На 13.05.2005 г. е разстрелян 26-годишният Георги Маринов-Рабиша пред очите на 17-годишната му приятелка в центъра на Ботевград.
На 13.07.2005 г. - Съпругата и 2-годишната дъщеря на концесионера на плажа в Обзор Рали Пенков загинаха при взрив на автомобила им.
30 юли 2005 г.
В центъра на София е извършено тройно убийство - на Антон Милтенов - Клюна /32-годишен/, Иван Тодоров - Призрака /35-годишен/ и Милен Върбанов Цайко /28-годишен/। Антон Милтенов-Клюна е регистриран в МВР за търговия с наркотици.
На 12.07.2005 - Бомба се взриви в "Ауди" на пътя към Долна баня след гр. Костенец. Адската машина гръмна в скута на един от гардовете на сочения от МВР за наркобос Димитър Вучев-Демби.
25 август 2005 г.
В курортен комплекс "Слънчев бряг" в заведението Буда бар около 23 часа е извършено убийство на Георги Андреев Илиев, президент на ВАИ "Инвест Холдинг". Според първоначалната информация Илиев е седял на маса, която е била в откритата част на заведението. Около 30 човека са станали свидетели на убийството.
7 септември 2005 г.
В София е застрелян на "Петте кюшета" Мартин Хасан Дойчев /39г।/, от сирийски произход докато управлявал черен "Мерцедес" със софийска регистрация, собственост на Александър Киров /39г./, регистриран в полицията за икономически престъпления. Според очевидци убийците на мъжа са били двама. По данни на министъра на вътрешните работи Румен Петков убитият Дойчев е лице, което е имало "много сериозна биография, преди да смени името си", което е станало след като срещу него е заведено следствено дело. По данни на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов истинското име на убития е Махмуд Хасан ел Саид, и негов куриер е хванат преди време с 2,5 кг. кокаин на летище "София". От цялата група на Махмуд, наблюдавана от спецчастите през 2001 г., 22 от куриерите са задържани в Европа.
На 20।09.2005 г.- Варненският адвокат Митко Димитров бе разстрелян пред дома си. Той е бил защитник основно на лица от т. нар. криминален контингент.
На 01।10.2005г. в столичния квартал "Лагера" е застрелян 44-годишният Румен Рангелов Юруков, докато е управлявал автомобила си. В колата до него се е возила 15-годишната му дъщеря.
1 октомври 2005 г.
В Москва е убит бургаският бизнесмен Маис Ахаян Размикович. Той е бил съдружник със загиналия при взрива в х-л "Амбасадор" на 15 ноември 2000 г. Арташес Тер-Овсепян. Размикович притежавал и е съдружник в няколко фирми в Бургас, осъществяващи различна дейност. Стрелбата в югозападната част на Москва е станала на ул. "Акад. Бакулев" 4, късно през нощта. Близо до убития руските полицаи са намерили автомобил Рейндж Роувър с отворени врати, чийто собственик е 40-годишен жител на руската столица.
10 октомври 2005 г.
На ул. "Деян Белишки" в София малко след 9 ч. сутринта с два куршума в главата е убита Шинка Манова - директор на дирекция "Последващ контрол" в Агенция "Митници". Преди да заеме този пост тя е била директор на митницата в Горубляне. По това време тя излизала от дома си с джипа, който е собственост на дъщеря й, е била откарвана до работата. 25-годишният шофьор на джипа, също е убит. Той е работел във фирмата на бившия съпруг на Манова и е криминално проявен и осъждан за побой.
12 октомври 2005 г। в Перник е убит Райко Василев - Кръвта близо до хотелски комплекс "Струма", когато Райко Василев излизал от близко кафене। Запознати твърдят, че Райко Василев се занимава с разпространение на наркотици и е бил момче за мокри поръчки.
На 26.10.2005 г. около 9.15 часа на столичното кръстовище на бул. “Димитър Несторов” и бул. "България" е застрелян банкерът Емил Кюлев.
На 03.11.2005 г. в столичния квартал "Стрелбище" беше застрелян 33-годишният Володя Герговски.
На 11.05.2005г. - Убит е Ивайло Петров Рангелов - Джинката. 29-годишният крадец бе прострелян в главата от неизвестен убиец посред бял ден пред бл. 984 в ж.к."Люлин". Джинката е работил с Дмитрий Минев - Руснака, Янко Ваташки и Йордан Гиздов.
На 13.05.2005 г. е разстрелян 26-годишният Георги Маринов-Рабиша пред очите на 17-годишната му приятелка в центъра на Ботевград.
На 14.05.2005 е убит 28-годишният Константин Дишлиев, управител на един от най-големите фондове за кредитиране у нас "Прайвът Файнънс Юниън".
На 12।07.2005 - Бомба се взриви в "Ауди" на пътя към Долна баня след гр. Костенец. Адската машина гръмна в скута на един от гардовете на сочения от МВР за наркобос Димитър Вучев-Демби.
2006 ГОДИНА
На 22.02.2006 г. - Иван Тодоров-Доктора бе убит на 22 февруари /сряда/ в 14 часа в колата си на ул. Червена стена в столичния квартал Лозенец.
На 11.05.2006г. - Убит е криминално проявеният бизнесмен Иво Георгиев Марков-Сиджима на столичната улица “Захари Круша” в непосредствена близост до Военна болница.
На 11.05.2006 г. - Турският бизнесмен Явус Капоноглу е убит в апартамент в почивна станция "Галатея" в Долна БаняНа 05.08.2006 г. - Взрив уби 31-годишния бизнесмен Асен Николов във Варна.
На 17.08.2006 г. - В Перник показно бе разстрелян 32-годишният Александър Костадинов, собственик на заложна къща.
На 28.08.2006г. - 28-годишният Драгомир Илиев - Драшко е застрелян в столичния квартал “Гоце Делчев”.Убитият е с богато криминално досие и е известен като един от най-големите автокрадци в страната.
На 07.10.2006 г. Никола Иванов - Бобъра е убит в столичното заведение “Амейзинг” в района на булевард "Гоце Делчев" докато гледал мача България – Холандия заедно с двама приятели.
На 21.11.2006 - 42-годишният Красимир Ангелов Димитров, известен като Къро Дебелия, беше застрелян на столичния бул. "Цар Борис" III пред ресторант "Вини". Той е бивш състезател в националния отбор по волейбол, бивш шеф на волейболния клуб "Славия", бивш собственик на хотел "Славия" и настоящ търговец на цигари и хранителни стоки.
На 06.12.2006 г. В София е прострелян криминално проявеният Радослав Иванов – Темерута.
На 08।12.2006 г. - Румен Пешев по прякор Дъртия е прострелян минути преди 9 часа на улица “Антон Чехов” в квартал “Изток” в столицата, откаран е в "Пирогов" където по късно е починал. Куршумите са попаднали в гръдния кош и главата на жертвата.
2007 ГОДИНА
На 09.01.2007 г. - Убит е кмета на Елин Пелин Янко Янков. Той е намерен от съпругата си, прострелян в двора на къщата им в село Мусачево.
На 02.02.2007 г. - 28-годишният Стефан Кудев е застрелян с два куршума в главата. Трупът на мъжа е открит от полицаи в горящ "Форд Фиеста" в столичния кв. Люлин.
На 24.04.2007 г.- В дома си в столичния квартал "Лозенец" е застреляна Йорданка Запрянова, ключов свидетел по делото срещу Евелин Банев-Брендо. Запрянова е майка на убития през 2005 година съратник на Брендо - Константин Дишлиев, който е баджанак на Брендо.
На 09.05.2007 г. - Председателят на общинския съвет в Несебър Димитър Янков е убит в автомобилът си докато се прибирал вкъщи.
На 14.05.2007 г. - В столичния квартал "Бояна" с два куршума в главата е убит президентът на Локомотив (Пд) Александър Тасев.
На 11.07.2007 г. - 30-годишният криминално проявен сърбин Йовица Лукич е прострелян в главата късно вечерта в столичния квартал "Белите брези". В инцидента пострадаха още един мъж, една жена и шестмесечно бебе. На 10 септември сърбинът почина в болницата на МВР.
На на 11 юли 2007 година - Бизнесменът Манол Велев е прострелян около 11 часа във входа на офиса си на ул. “Мизия” 3 в центъра на София.
На 04.11.2007 г. Велинградският бизнесмен Бончо Запрянов е разстрелян в квартал "Белите брези" в София.
На 17.11.2007 г. - Бившият бодигард на Георги Илиев Десимир Иванов умира от куршум убиец в гърба.
На 23.11.2007 г.- убит е известният в наркосредите Ивайло Иванов.
На 01.12.2007 г.- Мартин Иванов - Лудия е прострелян смъртоносно с 4 куршума.
2008 ГОДИНА
На 06.04.2008 г. 41-годишният Борислав Георгиев е убит в бл. 102, вх. Б на столичния квартал „Люлин” 10. Той е изпълнителен директор на „Атоменергоремонт” ЕАД. Убийците са успели да избягат. На около километър от мястото на убийството е намерена запалена кола.
На 21.02.2008 г. в центъра на Перник е убит Николай Христов-Хайо. Той е гръмнат на мястото, където преди три години е разстрелян подземният наркобос Райко Кръвта, сменил името си на Васил Арарски.

Президентът Първанов публично заяви в Москва

Президентът Първанов публично заяви в Москва, където е на посещение по повод годината на България в Русия, че страната ни не е против влизането на „Газпром” като акционер в собствеността на българските газопроводи. ИТАР-ТААС цитира конкретното му изявление по този повод: "Ние сме готови за преки договори с "Газпром". Уверен съм, че по време на сериозните преговори с компанията, ние ще намерим вариант за влизането й в газотранспортната мрежа". До допуснеш „Газпром” до собствеността над българските газопроводи е все едно да пуснеш вълка в кошарата. Това го разбра дори Виденов – който моментално уволни Шевершидзе, когато разбра как зад гърба му се гласи разпределение на същата собственост между „Булгаргаз”, „Топенерджи” и „Газпром”. Шеф на борда на „Топенерджи” тогава бе не друг, а Андрей Луканов; компанията бе посредник по дългата верига между „Газпром” и „Булгаргаз” и печелеше стотици милиони, без да си мръдне пръста, само от надписаните върху доставяния газ проценти – зад нея стоеше Мултигруп, в чиято централа отмаряше Рем Вяхирев при редките си идвания в България, а вицепрезидент на мулташката империя пък бе Сашо Дончев, днес президент на „Овергаз”, който менажираше изключително умело целия й енергиен бизнес с Русия.Тогава „Газпром” се готвеше да сложи ръка над българските газопроводи чрез посредниците, които всъщност бяха негови дъщерни или подставени фирми – само че Жан Виденов му се противопостави и това между другото му струваше главата. Оттогава започнаха и сериозните му проблеми, и войната му с Луканов, която завърши с летален изход за руския резидент и с оставка за българския премиер. Сега се готви същото – но под благовидния мотив за премахване на посредниците: какво по-добро от това, ще се договаряме пряко с „Газпром” и всичко ще ни е наред.Добре звучи, нали? Само дето под тази формула се крият други сметки и интереси, коренно различни от българските. Премахването на посредниците се разбира като изкупуване на 50% българско участие в „Овергаз” от „Газпром” – и превръщането и от наполовина дъщерна в изцяло дъщерна на руския мега-концерн фирма. Което означава „Газпром” да приватизира и регионалната мрежа в газифицираните от „Овергаз” градове – и да поеме изцяло този апетитен и стратегически важен сектор от бизнеса. Не друг, а българския президент предполага именно това – според него "Газпром" има достатъчно влияние, за да придобие дела на "Овергаз инк". И както допълват руските медии: „не е изключено руската компания да поиска от българските власти да влезе директно на пазара на газ на дребно”.Колко му е – Сашо Дончев едва ли ще се опъва дълго заради отнетата му функция на посредник. Просто ще трансформира битността си от президент на „Овергаз” в представител на „Газпром” за България. Но не е зле да внимава – защото може да бъде изместен от някой друг, който също се кани да трансформира битността си. Доста отдавна наблюдателите у нас се питат какво ли ще прави Първанов, след като изтече мандата му. Както е тръгнало, прецедентът с канцлера Шрьодер, който от държавен глава на Германия стана регионален бос на „Газпром”, може да бъде повторен.Що се отнася до стъпването на „Газпром” на вътрешния пазар на газ в България – то не само че не е изключено, но дори си е направо сигурно – това е всъщност целта на упражнението. С други думи – ново стъпване на Русия на българска територия, нова стратегическа важна площадка за геоенергийно влияние, нова брънка във веригата на енергийната ни зависимост – която много лесно се трансформира и в политическа такава, при това независимо какво правителство е на власт.В случая не става дума за глупост, наивност или зле формулирани приоритети. Става дума за продължаващо национално предателство, за добре обмислена и неотклонно следвана стратегия за енергийно обвързване на България от Русия. Стратегия, която минава през плана за строене на АЕЦ „Белене” с руски реактори и от руска компания, през договора за „Южен поток”, който бе от първостепенна стратегическа важност за Русия, през договора за нефтопровода Бургас-Александропулис и през вече перманентните и напълно съзнателни усилия да бъде провален основния геостратегически приоритет на страната ни – интеграцията ни в ЕС като нормална и равноправна европейска страна – и да бъдем завлечени пак в Азия, да се превърнем пак в Задунайская губерния или в 16-та република.

българската мафия е политически инспирирана

- Заради мащабитете на явлението, заради смущаващите му вертикални проекции и най-вече поради обстоятелството че българската мафия е политически инспирирана. На запад мафия наричат организираната престъпност, която е спечелила за своята кауза висши държавници и политици. Така се формира икономиката в сянка, чиито парични потоци имат откровено незаконен произход – разпространение на наркотици, проституция и търговия с човешки органи, контрабанда на луксозни и масови стоки, пране на пари. Организираната престъпност се мафиотизира, когато постигне корупцията сред властимащите - политиците, чиито партии се финансират по неясни правила, и високопоставените държавни чиновници, които прилагат закона избирателно срещу заплащане. В този смисъл организираната престъпност корумпира, а организираната корупция протектира или рекетира. С право моят талантлив колега по перо Христо Калчев обичаше да казва, че „докато някои държави си имат мафия, в България мафията си има държава”. А мафията-държава се интересува само от обогатяването на съставляващите я партийни върхушки и криминални кланове. Затова не беше осъден нито един от над 500-те кредитни милионери. Затова не бяха разкрити повече от 250 поръчкови убийства. Мафиотизацията на партийните и икономическите елити бе родилно петно на прехода от тоталитарния ни социализъм към анархичната ни демокрация. Родилно петно, а в голяма степен и наследствен белег! Защото и при живковизма бяха недосегаеми множество държавни фирми, за които нямаше граници, митници и правила – „Тексим”, Български търговски флот, „Родопа”, „Булгартабак”, „Кореком”, „Кинтекс”, „Индустриалимпорт”, „Химимпорт”, „Техноекспорт”, „Техноекспортстрой”, „Главбулгарстрой”… Държавата се нуждаеше от валута на всяка цена. Директорите я осигуряваха, но крадяха за себе си и партийни покровители. Малцина бяха съдени и лежаха в затворите – при изключителна очебийност и арогантност на престъпленията. И когато тази държавна собственост натрупа активи за десетки милиарди долари у нас и в чужбина, дойде смяната на собствеността. Милиардите отидоха в ръцете на онези, които бяха боравили с тях. Или в ръцете на техните синове и дъщери. Фрапантен е примерът с бившата зам.-министърка на икономиката и енергетиката и настоящ говорител на ВС на БСП Корнелия Нинова, която на 30 години стана собственик на „Техноекспорт”, т.е. на повече от 10 милиона долара. А синовете на генералния директор на „Главболгарстрой” Пешев го наследиха с милиарди. Десетки са милиардите левове, концентрирани понастоящем основно в ръцете на двадесетина български олигарха, които стартираха бизнес и богатство от „куфарчетата на Луканов”. Една част от тях вече се кипрят в ръководните органи на Българската социалистическа партия, като например свинаря Георги Гергов, комуто харизаха Пловдивския мострен панаир на цената само на една от палатите му. Имаме около 200 крупни милионера, а пионерите на първоначалното натрупване на нелигитимен капитал, които бяха физически ликвидирани, си имат по няколко наследника. Големите грабежи се формираха по линията на приватизацията и контрабандата. Основните фондове на българското стопанство, които до 1989 г. бяха създадени от нашия народ, възлизаха на повече от 300 милиарда лева. Теоретиците на грабежа ги преоцениха на 30 милиарда, а в държавната хазна от приватизацията влезнаха по-малко от 3 милиарда. И ефективната, наречена още пазарна, и масовата, наречена още социална, приватизация се извършиха по криминален начин. Другият източник на незаконно забогатяване през тези 18 години бе и продължава да е контрабандата на всевъзможни стоки. Като се започне от наркотици, алкохол и цигари, черна и бяла техника, и се стигне до най-ежедневната ширпотреба – хранителни продукти, конфекция, авточасти. От фиктивен износ и контрабанден внос до 2004 г. средногодишно държавната хазна губеше по над 5 милиарда лева. В тази сметка е и фантомно влизащото карго на „вдигната бариера”. По оценки на специалисти от 2005 г. загубите са спаднали до 3 милиарда годишно главно за сметка на преустановената контрабанда на вдигната бариера. Само от несъбран вносен ДДС, обаче, загубите са около милиарда лева годишно. Така, от престъпленията в приватизационния процес и срещу митническия режим за петнадесетина години бяха акумулирани към 380 милиарда лева, които потънаха в сивата икономика и в чуждестранни банкови сметки. Вижте само какво преплитане на политика, бизнес, ъндърграунд! Секретарят в изпълнителното бюро на БСП по кадровата политика и финансите и шеф на митниците в началото на демокрацията Евгений Узунов е бил на служба в банката на основателя на мафиотската групиравка „СИК” - Младен Михалев! Същото се отнася и за главния секретар на БСП Димитър Дъбов. Вижте и още един от младите им секретари в изпълнителното бюро - Кирил Добрев! Едно от новите лица на БСП, което бе арестувано за контрабанда на валута в особено големи размери. Не бе чак толкова отдавна 2000-та година, когато за 2 месеца синът на бившият министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов е получил 800 000 американски долара от сръбския наркотрафикант и съратник на Марко Милошевич - Бранислав Зечевич. Да продължавам ли? Още в началото на мандата си, екс-министърът на вътрешните работи Румен Петков отива във Виена на аудиенция при Маджо. Капчица в морето са и нерегламентираните контакти на част от ръководство на МВР с дупнишките наркобарони братя Галеви. Съвсем наскоро дори заместник-председателят на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност Татяна Дончева в прав текст обяви, че е била огласена само една от срещите между шефовете на полицията и Галевите, за да не се вреди на имиджа на страната пред европейските институции.
- И не само на прехода, доколкото организираният трафик на стоки и наркотици ни отвежда в епохата на така наречения „зрял социализъм”, тоест от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век. Тогава контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България. Както и в много други „братски” по онова време страни. Контрабандните канали за благозвучност биваха наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначаваха държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и всякакви луксозни стоки. Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата носи десетки милиарди долари приходи през тези години. Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация. Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”. Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата. Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия - “Тексим”, „Булет”, “Деспред”, “Разноизнос”. Всъщност, държавната контрабанда стартира с трафик на швейцарски часовници към Турция. Посредник е кадрови офицер от Управление „Инженерно” към Министерството на външната търговия, като контрабандната сделка е сключена между „Тексим” и фирмата „Арис-Жужу”, регистрирана в Бейрут на името на ливански търговец. Под надзора на първия зам.-министър на МВР Григор Шопов, организационното ръководство и функционалното разгръщане на контрабандната дейност е поверено на проверени членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Гранични войски и оперативни работници от ДС. Име-легенда в контрабандните схеми е създателят на българския търговски флот и на финансовата империя „Тексим” Георги Найденов – Гето. Легендарността на Гето в търговските операции е съизмерима с тази на Леваневски в партизанската борба. Георги е бивш партизанин, виртуозен финансист и икономист, предприемчив, амбициозен и склонен на риск, остроумен, диалогичен, владеещ езици и с голямо лично обаяние. С флотата на Гето, често пътуваща под чужд флаг, са извършвани крупни международни доставки на оръжие и боеприпаси, наркотици и прекурсори, луксозни и контролирани стоки. Гето има личната благословия на Тодор Живков, който му дава пълен карт-бланш за реализация на идеи и проекти. „Тексим” придобива анклавен характер - става държава в държавата и Гето, който почти не се задържа в България, а сключва сделки, пътува и регистрира фирми практически навсякъде, където е изгодно. В един момент решава, че трябва да се самовъзнагради за успешния мениджмънт, носещ на България милиарди, и започва да отчислява в частни банкови сметки. Тайните служби, обаче, го разкриват, което му коства детрониране от върха на бизнеса и затвор за няколко години. Притеснено от неконтролираната контрабанда на държавните предприятия и въоръжено с информация за „подвизите” на Гето Найденов, ръководното тяло на Държавна сигурност издейства скрития транзит да се съсредоточи в една търговска компания. Ала вместо “Тексим” през 1967 г. за монополен „контрабандист” е посочен “Кинтекс”, чиито служители в основната си част впоследствие са кадрови разузнавачи. Стоката е пристигала в България и след претоварване в базите на Кинтекс, е потегляла навън, най-често към Турция. На митниците тези камиони просто не са проверявани. За да бъде подсигурена пропускливостта на митниците, за началници на възлови митници са издигани агенти на ДС. Някои от тях са ставали такива доброволно, поблазнени от възможността за гарантирана кариера. Други са попълвали заявления за сътрудничество принудително, след като са били хванащани в злоупотреби, водещи до уволнения и съд. Цената на „прошката” е било агентство към Държавна сигурност. За системата на държавно контролираната контрабанда са работили дълги години в различни свои качества и длъжности редица публично известни лица, които понастоящем заемат най-високите постове в Агенция „Митници”.
- Генералът от резерва Атанас Атанасов по време на парламентарен контрол поиска да разбере от финасовия министър подробности около професионалната пригодност на двама заместник-директори на Агенция „Митници” – Румен Божинов и Христо Арабаджиев. Депутатът от ДСБ правилно отбеляза, че и двамата са дългогодишни служители на Дванадесети отдел от Второ главно управление на тоталитарната Държавна сигурност. Преди 1989 г. това звено се е грижело за оперативното обслужване на граничните контролно-пропускателни пунктове. Задачата на отдела е била създаването на агентурна мрежа в митниците за осигуряване на държавната контрабанда. Тъжен, но верен е каламбурът, че професионалната им специализация е свързана с прикриване, а не с разкриване на контрабандата. Един друг кадрови офицер от контраразузнаването растеше гарантирано и в йерархията на бившето Главно управление „Митници” - Христо Кулишев. Сега този човек е за трети път директор на българските митници!
- Ще сме непоправими наивници, ако вярваме, че точно в последните месеци от своето управлението сегашното правителство ще подхване операции за прочистването на администрацията от престъпници в бели якички? И как моралният катарзис в българските митници се вписва във финансирането на черните политически каси? Случайно ли тези хора бяха избрани за ръководители на Агенция „Митници”? Напротив, те са най-удобните за партията-майка. Не само с принадлежността си към тоталитарните полицейски служби, но и с лоялността си към планираната трансформация на червената политическата власт в икономическа такава след 1989 година.
- Христо Кулишев бе начело на митниците по време на правителствата на Любен Беров и Жан Виденов, включително през периода на югоембаргото, когато стотици цистерни и влакови композиции с бензин бяха контрабандирани през западната ни граница. След 1997 г. НСБОП разкри редица крупни митнически гешефти, белязани от периода на неговото управление. Едната е свързана с дъщерната фирма на "Мултигруп" - "Бартекс трейдинг" и близки до нея дружества, които внесли незаконно над 300 000 тона захар между 1994 и 1998 г. Печална известност придобиха и така наречения "спиртен канал", ощетил бюджета с милиони левове, както и контрабандата на цигари през митническия пункт на Ново село. Бившият ревизор №1 Емил Димитров е установил, че от 1995 до 1998 г. в ГУ "Митници" са похарчени над 25 милиарда неденоминирани лева, без да е провеждан конкурс по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, както и над 200 милиона лева за подаръци, спонсорства и строежи на външни лица. Констатирани са и загуби за над 80 милиона лева от кредитиране на търговски фирми и от нарушения при капиталното строителство. Като ръководител на Регионалната митническа дирекция в София след юли 2002 г., Кулишев е в екипа на изтеклия от разработките на ГДБОП като „Дебелия” и заедно с него би следвало да носи управленска отговорност за всички действали през последните години канали през подопечните му митнически учреждения – Аерогара-София, Кулата, Калотина, Драгоман, Перник, Горубляне, Кремиковци, Илиянци. В периода между 1997 г. и 2002 г., т.е. преди да бъде върнат в митническата система като директор на Регионална митническа дирекция-София, Кулишев, чието университетско образование е турска филология, за две години е управител на фирмата за юридически услуги "Интерюс" ООД. В нея съдружник с 41% е Валери Борисов. Същият е дългогодишен адвокат на скандалният собственик на определените от ЕС за разсадници на контрабанда и корупция бензиностанции в свободните безмитни зони - Фуат Гювен.Да се прехвърлим към първия заместник на Кулишев – Румен Божинов. Веднага след промените, той е прикрепен към един от най-ярките червени олигарси и перачи на мръсни партийни пари - Николай Банев. Знаете, че той се сдоби с цяла финансова империя. Банев е мажоритарен собственик на ФИК "АКБ Форес", като в структурата на холдинговото акционерно дружество влизат над 100 компании от целия спектър на икономиката - тежка промишленост, лека промишленост, енергетика, туризъм, финанси, обслужващ сектор. Сред най-мащабните инвестиции на Банев и ФИК "АКБ Форес" ХАД са химическият завод "Полимери" АД гр. Девня, "Русалка холидейз", резиденция "Созопол" и ред хотели и къмпинги в планинските и Черноморските ни. Николай Банев участва като собственик в "София Капитал Пертнърс", "Химинвест", "Ориент табак", "АКБ Компания за мениджмънт и сигурност", "АКБ Индустрия", "Съни-5-99", "Специална техника и охрана", "Финансова къща Елит-И", "Партнърс комерс", "Браско", "Блясък", "АКБ Консорциум", "Партнърс актив", "Паррус", "Изимаш", "Дейта форес". Също така участва в управлението е на "Голф-хотели Иракли", "Форест грийн ХАД", "Блясък, Елматех", "Елма Електромотори", Сдружение "Тенис клуб Русалка", Туристически холдинг "Русалка Холидейз", "Ер Слайд", "Хелио-тур-с", Сдружение "Голф клуб Иракли", "Костенец - ХХИ", "Полимери", Топлофикация "Ямбол", Топлофикация "Казанлък", Сдружение "Аматьорска тенис лига - БГ", Сдружение "Демократична мрежа", Сдружение "Българо-руска търговско-промишлена палата", "Лемекон", Европейска корпорация за ефективно развитие, "Полихим България", "Тежка механизация". Николай Банев и ръководстово на неговия холдинг са подсъдими в десетки дела за умишлен банкрут на над 100 приватизирани предприятия. Срещу Николай Банев са заведени и десетки граждански искове от граждани на Созопол за узурпиране на частно имущество и неправомерното му използване. Съдебни дела се водят и за неизплатени заплати на работници и служители във многобройните му фирми. АКБ "Форес" е и почти едноличен собственик на Иракли, чийто плаж е незаконно присвоен от дружеството. Заграбена е и част от брега на Каварна. Единствената реакция на управляващата върхушка бе благосклонно да позволи на Николай Банев да избяга от България. Така както и на Младен Михалев - Маджо. Близкият приятел на премиерския брат Георгий и главен душеприказчик на Николай Банев – Румен Божинов е бивш управител на „АКБ компания за мениджмънт и сигурност”, а впоследствие и изпълнителен директор на МОСТ АД – фирма за международен транспорт, спедиция и митническо агентиране. Притежава съсобственост и в редица други дружества с неясен произход на капитала. Тромавото по процедура прекратяване на фирмените му участия е причината Божинов да бъде назначен за заместник-директор на Агенция „Митници” едва половин година след овакантяването на поста от неговия не по-малко скандален предшественик – Димитър Толев. Другият заместник на Кулишев - Христо Арабаджиев е отговарял за КПП-тата по границите по линия на контраразузнаването. По собствените му самопризнания до 2007 г. е давал юридически съвети на безмитните оператори, през които преминаваше основната контрабанда на спиртни и тютюневи изделия. През 2003 г. е пълномощник на добричката фирма "Панчатантра" по дело срещу Министерството на финансите, свързано с предоставяне и удължаване на лицензи за безмитна търговия на ГКПП „Дуранкулак” и ГКПП „Кардам”. Две години по-късно Арабаджиев защитава благоевградски търговец по спор за вноса на 24 000 кг сурово кафе, влезли необмитени в страната...
- Според изследванията на неправителствени организации, загубите за България от контрабандата с горива надхвърлят един милиард лева годишно, което би могло да бъде доказано по метода на огледалната статистика. Всъщност, досега никой не е посмял да инициира засечка между изнесените за България петролни продукти и документално отчетените като официално внесени у нас. Миналата година от Българската петролна и газова асоциация обявиха в нарочна пресконференция, че около 30% от горивата, които се реализират на нашия пазар, са в сектора на сивата икономика. Председателят на асоциацията г-н Андрей Делчев в прав текст заяви, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда.Още по-тежко е положението с нелегалния алкохол, като много тревожни данни бяха изнесени миналата година след ареста на бившия заместник на ГДБОП Иван Иванов. Повече от 82 хиляди бутилки алкохол с фалшиви бандероли например бяха иззети от Икономическа полиция в Пловдив при акция през месец октомври миналата година. От полицията информираха, че конфискуваният алкохол е от няколко марки на три винпрома, а фалшивите бандероли, с които са облепени бутилките, са с перфектно качество. Иззетото количество само при една акция на полицията в Пловдив е осезаемо повече от близо 55-те хиляди бутилки алкохол с фалшив бандерол, които са задържани от българските митници за цялата 2008 г. Неслучайно главният прокурор Борис Велчев изрази неудовлетворението си от работата на Агенция „Митници” на съвместно заседание на бюджетната и икономическата комисия в Народното събрание на тема „Противодействие на сивата икономика”. Той сравни разкриваемостта на митниците с годишния оборот на един средно голям български магазин. Как обаче уважаемият главен прокурор очаква удовлетворителни резултати от една администрация, която е заменила противодействието на сивата икономика с откровено съдействие? При разследването на контрабандния внос на произведени в турски нелегални фабрики бандероли, служители от ГДБОП констатирали, че митничари от ГКПП „Капитан Андреево” са пропускали пратките без да ги регистрират документално. От получилите подобаваща медийна разгласа разпечатки на разговорите стана ясно, че споменаваният в тях като “Дебелия”, е високопоставен представител на митниците, който е покривал преписките за контрабанда. От друга страна „Павел” от Свиленград е осигурявал прозорец през границата, през който да влизат фалшиви бандероли. По случая разпитваха бившият шеф на Агенция „Митници” Емил Димитров-Ревизоро. Според негови интервюта, високопоставеният представител на митниците, който е разполагал с реална власт да покрива преписките за контрабанда е могъл да бъде единствено бившият директор на Агенция „Митници” Асенов. Същевременно свиленградски митничари се кълнят, че зад името на изтеклия от разработките като Павел, който е осигурявал канала за контрабандния внос на фалшивите бандероли, всъщност стои директорът на регионалната митническа дирекция в Пловдив - Павел Тонев. Той нееднократно бил инспектирал Капитан Андреево точно в дните, когато пратките с фалшиви бандероли преминавали през граничния пункт. Тези твърдения донякъде обясняват защо пловдивската полиция само при една проведена акция залавя бутилки с фалшиви бандероли в приблизително двойно по-големи количества от разкриваемостта на Агенция „Митници” за цяла година. Но този случай не издава просто някаква криминална тенденция, а сочи на политическа следа. Нека си припомним как на 25-ти март миналата година беше арестуван заместник-директорът на Главната дирекция за борба срещу организираната престъпност (ГДБОП) Иван Иванов. Същият е предупреждавал производители на спиртни напитки за готвени разработки и предстоящи операции срещу тях. Сред прикриваните от арестувания зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов за далавери с фалшиви бандероли от Турция се оказали собствениците на Винпром "Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев, така наречените „Пещаци”. В полицейските среди усилено се говори, че фирмата е сред основните спонсори на БСП, което обяснява защо проверката срещу тях по повод констатациите на ГДБОП бе бързо потулена. В разпространената от медиите справка от полицейската разработка, предоставена на ВКП, е посочено, че алкохолните босове са ощетили бюджета с 1 млрд. и 200 млн. лева от невнасяне на акциз. Фалшивите бандероли за алкохолните продукти на Винпром „Пещера“ АД са доставяни от Турция през ГКПП „Капитан Андреево”. Знае се, че инвестиционната активност на Пещаците се простира далеч зад производството и търговията със спиртни напитки, като солидни средства са насочени в сферата на строителството и туризма. Тяхна собственост е и „Галакси проперти груп”, която само до момента е построила и експлоатира търговски центрове и ваканционни комплекси на разгърната площ от над 200 000 квадратни метра. В административната сграда тип „стъклен небостъргач” на гигантския жилищен комплекс „Роял сити” в Пловдив работи близо половината от персонала на Винпром "Пещера". Пропускателният режим в бизнес-сградата прилича на този в свръхсекретния военен полигон „Зона 51” в Южна Невада. И все пак, има хора, за които вратите на тази корпоративна цитадела са винаги широко отворени. Един от тях е директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев, който често посещава кабинетите на Атанас Петров и Антон Щерев на Пловдивския булевард „Дунав”. Служебният Форд „Фокус” търпеливо го чака на паркинга пред „Роял сити” докато той се съвещава с Пещаците. Понякога митничарско-корпоративните оперативки протичат и в култовото заведение „Ефир”, което се намира на 100 метра разстояние по диагонал от административната сграда и се държи от брата на Антон Щерев. Пловдивски митничари твърдят, че след Агенция „Митници”, Винпром "Пещера" е вторият работодател на Павел Тонев. Макар неофициално. Та и този Асенов галеник, широко известен с конфликти на интереси и нерегламентирани практики, продължава да дерибейства в Пловдив като регионален директор, както можете да се досетите – не в услуга на обществото, закона и правовия ред.Не стихват безобразията и в свиленградската митница, където след закъснялото с години уволнение на Стефан Марашев по същество управлява неговата дясна ръка Георги Костадинов. Говори се, че именно той е човекът, събирал от началниците на смени огромен процент от рушветите, които поемали към София. През 2006 г. сръбските сили за сигурност разбиха контрабанден канал за внос на стоки и дрога. Арестуван е един от лидерите на сръбската мафия Фарук Кадрич, който поддържал широка мрежа за контрабанда на наркотици, текстил, скъпоценни метали, бяла и черна техника в Нови пазар. Разследващите органи установили, че камионите, с коите са контрабандирани пратките са били с българска, македонска и босненска регистрация. Специално българските камиони са били собственост на същият този зам.-началник на Свиленградската митница Георги Костадинов. Благодарение на него и подчинени нему митнически служители, натоварваните в Турция тирове преминавали през митническия пункт на Капитан Андреево без проверка и се насочвали към главния склад на Кадрич в Илиянци. Оттам хероинът и контрабандното карго били предестинирани в Сърбия, Босна, Черна гора и Хърватска през граничните пунктове „Градина” и „Връшка чука”. Отскоро в Митница-Свиленград временно изпълняващ длъжността на началник е идин друг „герой” от митничарските хроники - Филип Александров. Въпреки, че е близък приятел на съпруга на Евгения Живкова – Андрей, новият ВРИД енергично се хвали пред своите подчинени, че като дойдел бат Бойко на власт, той ще бъде новият директор на Агенция “Митници”, който ще раздава постове и длъжности, а най-сладките парчета от баницата щели бъдат само за “свои хора”. Като бивш началник на митническия пункт „Калотина”, Филип Александров успява да се измъкне сух от разкритата контрабанда на китайско карго на Николай Методиев – Пилето. Стоките в камионите измамно са обявявани като строителни материали, като за стотици от тях не са били редовно приключвани транзитните операции, заради което през лятото на 2007 г. България бе на косъм от изключване от Международната организация на превозвачите IRU. Тогава изгърмяха редица дребни пионки, чиято единствена вина е, че са изпълнявали устните заповеди на Филип Александров и на кумеца на Асен Асенов – Иван Кожухаров.- Упорито се говори в средите на митничарите, че парчетата от баницата, които достигат до най-висшите етажи в Агенция “Митници” са между 200 и 500 хиляди евро месечно. Те идвали главно от Варна чрез Дидо Дънката, от Бургас – чрез директора на РМД Димчо Кирязов, от Свиленград - чрез зам.-началника на митницата Георги Костадинов, от Пловдив – с участието на директора на РМД Павел Тонев, от София – главно чрез МБ „Кремиковци” (включително чрез отдалеченото работно място на зеленчуковата борса в Слатина), от Последващия контрол на РМД-София и отдел”Обмитяване” на Митница-София. В тази връзка напоследък като заместник на Косьо Самоковеца все по често изплува името на Даниел Славов - Дидо Дънката, който с покровителството на Румен Цайса правел във Варненска митница каквото си поиска. Специалните служби знаят, че Дънката е бившата дясна ръка на Косьо Самоковеца по морските митници. Понастоящем бил в явно съдружие с ТИМ и освен с контрабанда се занимавал със заграбване на земи и строителство под безмълвния поглед на Община Варна и държавата.По отношение на бившия старшина Румен Божинов, на който са лепнали интелектуалния прякор „Цайса”, до мен достигат потресаващи данни. Тяхната достоверност би трябвало да се докаже, но съществуват факти, които не подлежат на съмнение. Безспорно той е силната личност в Агенция „Митници”, нейният „сив кардинал”, назначен там с протекциите на премиера Станишев. Според моите източници, самият Божинов парадирал с тази близост, като пред свои колеги и подчинени демонстративно провеждал телефонни разговори с министър-председателя, с финансовия министър Орешарски, с шефа на ДАНС Петко Сертов, с депутати от БСП. Скоро след смяната на Асенов в пресата се появиха материали за Румен Цайса в качеството му на „нов касиер на тройната коалиция”. От различни посоки се тиражира информацията, че той е привиквал компрометирани протежета на Асен Асенов в кабинета си и на места извън сградата на Агенция „Митници”. Дали ги е задължавал да пренасочват потоците към него и да се откупват по подобаващ начин, засега може да се съди само по косвени белези - фактическото им съхраняване на заеманите от тях длъжности. Тези упорити слухове осветяват неприятният факт, че корупцията на най-високо ниво в българските митници преминава през нерегламентирани такси за запазване на постове. Тази практика не е нова, тя е рецидив от предишни управления, но само един единствен път срещу нея бяха взети решителни мерки. През 2001 година, тогавашният директор на митниците Емил Димитров-Ревизоро отстрани от служба и запечата кабинетите на своя заместник Мариян Абрашев и главния секретар на агенцията Илиян Матеев. Същите осребрявали служебното си положение чрез рекет над нарочени за уволнение началници, за които впоследствие се застъпвали пред Ревизоро. Теч на информация за предстояща срещу тях акция осуетил ареста им на поредното място за получаване на митничарските куфарчета - РМД-Русе.
- Категоричните доказателства за защитата на старото статукво намират израз не само в почти непокътнатият управленски състав на митниците в центъра и по места, но и в рецидивите на контрабандни практики, белязали управлението на Асен Асенов. Навярно мнозина си спомнят кумеца на Асенов и покровител на контрабандните канали през Калотина Иван Кожухаров-Пингвина, който между другото още е на поста, от който нанесе баснословни погроми на държавния бюджет и законовия ред у нас. Към дирижираната от Пингвина Митница Калотина бяха насочвани стоковите потоци с най-висок корупционен потенциал. Въпреки, че Калотина е гранична митница и би тябвало да транзитира чуждестранни стоки към вътрешните митници, там бе направено точно обратното. За крайно обмитяване под режим „Внос” бяха насочени внушителни количества товари, влезли през други гранични учреждения, в това число и най-вече през Капитан Андреево. Впоследствие стоките са реализирани в тържищата на Илиянци, Хасково, Димитровград. Този абсурд става възможен след като Агенция Митници спуска съвсем неправомерно и неофициално списъци с индикативни цени за обмитяване на стоките в България, като най-ниските са на Калотина. За да може да измести товаропотока към своя кумец в Калотина, Асенов издал заповед, която важала само за Капитан Андреево. Тя постановявала, че за да се ползват преференции при обмитяването, инвойс-фактурите трябва да бъдат заверявани от турска страна, което било невъзможо, тъй като преобладаващата част от тях били фалшиви и печатани в България. Така потокът е пренасочен изцяло към Калотина и митническо бюро „Драгоман”, където такава заверка не се изисквала. Към известната като „Първа частна митница Калотина” и към митническо бюро „Драгоман” бе дестинирана съществена част от турското карго, които са обмитявани на десетократно по-ниски цени от реалните. Този факт бе признат от бившия шеф на „Краун Ейджънтс” в България Франк Фъргюсън. На семинар в Сандански, той бе цитиран от медиите да казва, че най-много загуби България търпи от вноса на турски и китайски стоки, които са декларирани със занижена стойност или въобще не се обявяват.Вярно е, че и при новото ръководство на Агенция „Митници” са оформени центрове за митническа обработка на карго-потоци с преференциални правила. Един от тези центрове през втората половина на отминалата година е митницата във Варна, където е обмитявана преобладаващата част от азиатските стоки. Според митничари, оттам се оттичат контрабандни цигари от Румъния и Молдова, както и нелегален внос на месо от Китай, което е с с 40% по-евтино от борсовите цени в Европа. Всички китайски стоки, които са обмитявани във Варна, са с облагаеми стойности около 30 на сто по-ниски от тези в останалата част на страната съгласно неофициалните индикативни списъци, спуснати от София. При такава икономическа изгода, дори няма нужда да се упражнява чиновнически натиск върху вносителите да обмитяват точно там. Според заповед от Централното митническо управление азиатският внос, обмитяван във Варна, подлежи на 100-процентен щателен физически контрол, което и на теория, а още по-малко и на практика е абсолютно невъзможен. От десетина митнически служители се очаква да са в състояние да проверяват щателно обмитяваните среднодневно между 40 и 50 контейнера на ден. Нека, за да вникнем по-задълбочено в абсурда на афишираните с пропагандна цел мерки, разграничим частичната от щателната физическа проверка на едно превозно или преносно средство. При частичната проверка брезентът на камиона се повдига от задната или от едната странична част и определено количество от пакетираните стоки се отварят и сверяват с написаното в митническата декларация. Такава проверка отнема 10-15 минути, а в случаите, когато стоката е натоварена на контейнер – поне половин час, доколкото разтоварване е възможно само отзад, при това задължително минимум на 3-4 реда кашони, за да бъде избегнат рискът от измама по метода „тапа”. При щателната проверка цялото карго бива разтоварено, след което се отварят и преброяват всички или почти всички опаковки, за да се установи същинското им съдържание. Следва обратното натоварване на стоката в камиона или контейнера, ако нейният вид и количество отговарят на декларираните в митническите документи. За такава щателна митническа проверка, извършвана от поне трима митнически служители, са необходими около 5-6 часа. Това означава, че във Варненската митница са били възможни не повече от 5-6 щателни митнически проверки на ден, а само броят на обмитяваните контейнери с китайска, виетнамска и арабска местоотправност е бил десетократно по-голям. Резонно възниква въпросът дали дезинформацията за сто-процентен щателен митнически контрол не е целяля да отклони вниманието от ударното обмитяване на пратките с драстично занижени митнически стойности, което е довело до огромни загуби за националния и европейския бюджет от несъбрани мита и ДДС? Въпросът, разбира се, е реторичен.- Но ако такива внушителни средства са отклонени от държавния бюджет посредством митническите измами, откъде идва повишената събираемост за 2008 г., с която се похвалиха от митниците наскоро?- Асен Асенов бе човекът, превърнал прес-службата на приходната агенция в имидж-мейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените му тези за „рекорди” в събираемостта на митническите налози. Политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи целеше отклоняване на общественото вниманието от тежките проблеми на системата. На публиката се подхвърляха полувинчати номинални цифри, без те да се съпоставят аналитично с ежемесечно оповестяваната от Националния статистически институт информация за обемите на вноса и неговата стокова структура, както и за инфлационните индекси. Ето, че и господин Кулишев започна да промива мозъци с манипулативни данни за фискална стахановщина. За 2008 г. Агенция „Митници" била внесла в републиканския бюджет 8 314 189 976 лева, което представлявало преизпълнение на годишния план от 331 милиона лева (4,2 %). През последните години бе научно доказано, че повишената събираемост на митниците е само номинална и е функция на драстично нарасналите обеми на внасяните стоки, на световната инфлация, както и на повишените ставки на акцизните стоки. Тези тенденции се задълбочиха и през отминалата 2008-ма година. Според данни на БНБ агрегатният внос през първите 11 месеца на годината е повишен с 25,7 на сто. Всеки може сам да пресметне с колко ръстът на вноса от 25,7 % е по-голям от ръста на митническите вземания в размер на 18,3 на сто през 2008 г.! Това не е повишена събираемост, а повишен спад в събираемостта на митническите приходи! Тази разлика в процентите всъщност е равна на стотици милиони левове загуби на републиканския бюджет.
- Като зам.-началник на Митница-Калотина Пингвина покровителства стоковата контрабандата и трафика с наркотици и безбендеролни цигари. Как да го подложат на проверки, докато кумът му Асенов бе во главе на родните митници! Странно, но неговата помазаност продължава и при новото ръководство на Агенция „Митници”, което след като осигури на „преуморения” ръководен кадър половингодишен отпуск, отново си го върна на заместник-началническия пост в Митница-Калотина. Иначе, досега ние българите се бяхме прочули с цяло “митничарско селище”, което се намира на язовир Ивайловград. Ала и тук има известна промяна в стил „облякъл се Илия пак в тия”. Изглежда приемането на България в Европейската съюз и премахването на икономическите граници между страните-членки, както и свободното движение на хора и капитали, са довели и до интернационализиране в невиждани досега мащаби на резултатите от корупционните практики. Новото “митничарско селище” вече се намира в китното гръцко градче Аспровалта, където вече не един и двама висши митнически шефове отмарят на топло и далеч от любопитни български погледи. Първи са се сдобили с внушителни имоти там застреляната частна митничарка на ВИС Шинка Манова и нейния наследник в последващия контрол Петко Петков. В квартала на богатите български митничари са двамата зам.-директори на Агенция „Митници” - Румен Божинов и Красимир Николов, а както се говори и осветения от Румен Петков агент на ДАНС Алексей Петров. Повечето вили са на имената на жените на новобогаташите или на други близки и доверени хора. Повечето от тях, както и Румен Цайса, ползват гръцки карти за мобилните си телефони от съображения за сигурност.
- На практика не остана социална група и професионална прослойка, които да не са осъдили коалицията на тройния грабеж. Станишев върна масовите манифестации по улиците от времето на своя баща, но само че със знак минус. Истината е горчива, но трябва да се каже на висок глас! България на Станишев е една мафиотизирана и мутризирана държава, която въпреки своето членство в ЕС, все повече затъва в най-ретроградните ценности на Ориента. Неслучайно „Трансперънси интернешънъл” определи България за най-корумпираната държава в ЕС. А Европейският съюз започва да изпраща все по-осезаеми сигнали, че повече няма да толерира нито организираната ни престъпност, нито неорганизираната ни държавност. Спрямо нашата страна бяха задействани безпрецедентни санкционни механизми, отнети бяха акредитации на държавни агенции и бяха спрени финансови средства за стотици милиони. Аналитичната оценка и нравственото осъждане са многопосочни, но еднозначни. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен заяви, че повечето мерки на българското правителство за борба срущу корупцията и организираната престъпност са само неизпълнени обещания за бъдещи действия. На авторитетен семинар френският посланик Етиен дьо Понсен припомни, че е в България от година и половина и за този период не е забелязал видим прогрес в областта на антикорупционните промени. А по време на тематичната конференция "България в ЕС: две години по-късно и пътят напред" зам.-председателят на Европейската комисия и комисар по правосъдието и сигурността Жак Баро съвсем ясно даде да се разбере, че корупцията и организираната престъпност са най-големите спирачки за нашата страна, които дори неутрализират геостратегическите й предимства. Джефри Ван Орден предупреди по повод спрените средства на ЕС, че ако нашето правителство продължава да заема позицията на неразбран член на европейското семейство, рискува да загуби още европейски пари и българското "блато с алигатори" ще се превърне в "пустиня със скорпиони". В Брюксел председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу лично залепи на българският премиер абсолютно същата смислова плесница с думите, че иска да види конкретни резултати в борбата с корупцията, а не само политически декларации. По всичко обаче личи, че политическият гьонсуратлък на Станишев е непробиваем за световната критика и неговото правителство няма да спре пладнешкия обир на България.
- И какво ще направи Станишев? Ще отмени демокрацията и свободата на словото ли? Или с постановление на министерския съвет ще въведе нео-фашистки режим на управление и за политическо инакомислие ще отвори концлагера в Белене. По-добре да се размърда за АЕЦ „Белене”, защото енергийните шамари, които изяде от Русия са категорична оценка за управленската му чистоплътност. Никой не му е виновен за морално катастрофиралия му мандат. И на Запад, и на Изток вече гледат на него с насмешка и недоверие. Путин го подложи на пренебрежително тричасово чакане преди да го покани в кабинета си, Меркел направо не го прие. Ние говорим с факти и цифри. И говорим това, което всички знаят, но се страхуват да изрекат гласно, защото страхът все още не си е отишъл окончателно от българското общество. Затова и приех поканата на анти-корупционните сдружения да участвам в прес-конференцията им в Брюксел по повод държавно толерираната контрабанда. На отговорните политически фактори в Европейския съюз няма да бъде спестен нито един драстичен факт от криминалната българска действителност, която е симбиот в организма на висшата компрадорска клика. Разобличението е първата фаза в търсене на отговорност, а клубът на играещите по правилата и все повече събуждащото се у нас гражданско общество ще бъдат коректив на държавата, която от правова се е превърнала в неправова заради алчността и безчестието на нейните политически изнасилвачи. Хазартът „власт-пари” продължава. Не сме толкова бедни, колкото позволяваме да ни крадат контрабандни босове, олигарси на кредит, окопали се апаратчици и партийни шарлатани. Надеждата е в хоризонта на предстоящите избори, а изходът е в масовото стичане до урните. И нека този път гласуваме с хладен разум, а не с горещи сърца. Само така ще отпратим в историята крадците на народното доверие, заченати в епруведките на тоталитарното ни минало.

VLADISLAV BRANEV: Danger latent

VLADISLAV BRANEV: Danger latent

VLADISLAV BRANEV: LIFETIME relationships

VLADISLAV BRANEV: LIFETIME relationships

Архинихилистът, който положи основата на тероризма

РЕЛИГИЯТА НА РЕВОЛЮЦИЯТА Тероризмът се развива в Европа и най-вече в Русия през ХІХ век. Един от първите терористи - схващано в съвременен смисъл - е бил Сергей Нечаев, автор на първия наръчник за терористи: "Катехизис на революционера".
Сергей Нечаев е роден през 1847. Баща му работел в кръчма, но синът твърди, че бащата бил селянин. Сергей се изучил за учител и станал член на студентска революционно настроена група през средата на 1860-те. После Нечаев отпътувал в Швейцария, където пръскал слуха, че бил арестуван и успял да избяга от Петропавловската крепост. Всъщност той доста свободно манипулирал биографията си, за да впечатлява и печели съмишленици.
В Швейцария твърдял, че бил член на две различни революционни организации: на руския революционен комитет и на международния революционен съвет. Всъщност нито една от тях не е съществувала. Но получава икономчическа помощ от радикалните емигранти за своята дейност. Става приятел с анархиста Михаил Бакунин и, попаднал под неговото влияние, пише "Катехизис на революционера".
Когато Нечаев се връща в Русия, той основава терористична група на име Народно правосъдие. Управлява я с желязна ръка и заблуждава членовете, че зад тях стои световна организация. Нечаев легитимира ролята и постъпките си със заповеди от по-високо място. Сам пише писма, които показва като получени от организацията, кара свой бриближен да се представя за инспектор, изпратен от нея. Използва ред псевдоними и никой от групата всъщност не знае истинското му име. Младият революционер дори е могъл да издаде някого от групата на полицията, за да го компрометира и още повече да го въвлече в конспирационната мрежа.
Малката група, която събира около себе си, през 1869 убива един от собствените си членове, студента Иван Иванов, по подозрение, че шпионира за полицията; но преди всичко заради разногласия с Нечаев. Студентът е убит в пещера на парк в предградията на Москва. Престъплението с всичките си ужасни детайли - първо са се опитали да го удушат, след това го застрелват - е разкрито скоро. Съучастниците са арестувани, докато сам Нечаев избягва в чужбина.
Озовава се отново в Швейцария, където пише програмата си как според него ще изглежда новото общество след победата на революцията. Младият революционер се присъединява към комунистическия манифест, но твърди, че трудът в обществото не само трябва да е задължителен, а тези, които отказват да работят, трябва да се осъждат на смърт. Принудата и наказанието са важни принципи и трябва да се организира комитет, който да регулира труда на всички хора до най-малката подробност. Бакунин отначало го поддържа и го приема у дома си за известно време, но по-късно разбира, че възгледите им са абсолютно различни. И обобщава мнението си за Нечаев така: "Той е опасен фанатик, методите му на действие са отвратителни." В едно писмо обвинява Нечаев, че иска да постигне йезуитско световно господство с макиавелитски средства.
Смесицата от радикална социалистическа реторика, склонност към екстремно насилие, вяра в силната държава, използване на манипулации и недоверие към индивида е нещо много характерно за Съветския съюз, въпреки че комунистическата партия на думи осъжда тероризма като средство за борба.
По-късно Нечаев е екстрадиран от Швейцария в Русия и затворен в Петропавловската крепост. Според цар Александър ІІ трябвало да бъде затворен пожизнено в изолатор и на тъмничарите да бъде забранено да разговарят с него. Строгият режим не го пречупва; напротив - чете и пише - дори написва роман. През 1882 умира в затвора от воднянка. Малко преди смъртта си пожелава да разговаря със свещеник, но му е отказано.
"Катехизис на революционера" (1871) съдържа програма на терористична група, сборник правила, които Нечаев изпробва в собствената си организация. В първия параграф се казва, че революционерът трябва да скъса всички връзки с обикновения еснафски живот и да се откаже от всяка собственост, дори от името си[1]. Трябва да даде един вид обет, който напомня монашеския и на няколко пъти в текста е наречен "посветеният". Революционерът трябва да може да изтърпи всичко, включително мъчения, и да бъде готов да умре за идеята.
Революцията за Нечаев е новооснована религия и той е готов да бъде един от нейните мъченици. Той твърди, че революционерите не трябва да изпитват никакви човешки чувства като любов и чест, дори и към своите. Той прави конкретни списъци на хора, които следва да бъдат убити. Те трябва да бъдат изтребени не заради някаква лична вина, а заради положението си в обществото. В един от параграфите се казва: "Първо трябва да се унищожат хората, особено вредни за революционната организация и тези, чиято внезапна и насилствена смърт може да предизвика най-много ужас сред правителството." Хората се делят на шест категории съобразно това, колко са вредни - и, респективно, до каква степен могат да бъдат използвани. Жените са третирани в отделен параграф и също се делят на класове съобразно ползата им за революционната борба. Общият му възглед за хората е инструментален.
Това, което липсва в катехизиса, е въпросът за легитимността - кой възлага на революционера мисията да убива други хора, какво най-сетне узаконява насилието. Нечаев се прави на Бог в новата си религия и си дава правото сам да определя животът и смъртта на хората. Алберт Камю пише за младия руснак, че в негово лице революцията за пръв път се отвръща от любовта и приятелството.
Моралът вече не се дефинира съобразно християнски или общоетични принципи, а от гледната точка на революцията. Нечаев пише: "За революционера морал е това, което осигурява победата на революцията." Подобна дефиниция по-късно е утвърдена в Съветския съюз.
Крайната цел е революцията, но катехизисът най-вече говори за разрушението на съществуващото общество, или, както се казва в един параграф: " Целта е една единствена - колкото е възможно по-бързо и умело да се събори този отвратителен ред. Ден и нощ революционерът трябва да има една единствена мисъл, една единствена цел - безжалостно разрушение."
Катехизисът е така екстремен във формулировките си, че правителството разрешава да бъде отпечатан в някои вестници, за да дискредитира революционерите.
Тези, които са познавали Нечаев, го описват като мършав, нервен, хиперактивен и гризещ нокти младеж, четящ непрекъснато, много нетолерантен към познатите, които не мислят точно като него. Стремил се на всяка цена и с всички средства да убеждава де когото срещне. В което сполучвал. Имал почти магическа способност да придумва, да убеждава и заблуждава. Много от тъмничарите били на негова страна.
Нечаев живял и работил по време на решителна повратна точка в руската история. Цар Александър ІІ, управлявал близо 15 години, след период на демократични политически реформи, свърнал по пътя на реакцията. Страната, вкусила свободата, отново усетила самодържавието в цялата му непоносима тежест и руската интелигенция, бездруго на крайно леви позиции, се радикализирала още повече. Вече съществуващите дистанциране и разочарование сега предизвиквали крайна безпомощност; политическият радикализъм и фанатизъм се сблъскали с реакцията и репресиите на самодържавието.
Най-радикалните младежи и девойки на времето се наричали нихилисти. Думата обозначавала хора, за които разрушаването на старата система било по-важно от мисълта за построяване на ново общество. Но те не са били нихилисти спрямо всички ценности, а признавали абсолютни такива като социализма, народа и естествените науки; самодържавието и църквата били заклетите им врагове. Друга ценност за тях била практическата полза. Знаменито е изказването на един нихилист: "чифт ботуши са по-полезни от Шекспир".
Често били деца на свещеници, тъй че нихилизмът станал за тях нова вяра, обърнато обратно руско православие; обикновено живели много саможертвен и аскетичен живот. Най-добрият пример за човек, следвал такава програма на теория и практика бил Нечаев, и той-изглежда най-екстремен от тях.
Означението нихилизъм се разпространява с романа на Иван Тургенев "Бащи и деца" (1862), където един от главните герои е нихилист, но се използвал от цяло поколение руски радикални интелектуалци. Като в "Бесове" тук се сблъскват две поколения руски интелектуалци: безсилни либерали и фразьори от 40-те години с новото поколение, което изисква действие. Такава дълбока генерационна разлика се наблюдава и в Швейцария: старите емигранти се възприемат като бърборковци, докато Нечаев действа и изисква действие от всички.
Достоевски следил с голям интерес писаното в пресата за убийството на студента Иванов. Чел и "Катехизис на революционера". По това време Достоевски е живял в Дрезден и случаят Нечаев станал изходен пункт за "Бесове". Съдържанието почти напълно съответства на фактическото събитие. Убийството било извършено през 1869, а романът е започнат през 1870 и завършен през 1872. Така Достоевски пише книгата си едновремено със съдебното разследване и под влияние на протоколите от процеса. Никой роман никога не е бил толкова актуален. Той звучи директно като коментар от текущото съдопроизводство.
Написан е като антинихилистичен памфлет, но въпреки че нихилистите са обрисувани като злодеи, Достоевски признава, че на младини вероятно би могъл да бъде последовател на Нечаев. Писателят разбира, че в краен смисъл тази група и нейната дейност могат да донесат съдбовни последици за Русия и пише този роман в напразно усилие да спре растежа на радикалното движение. Романът е откупен и за библиотеката на Петропавловската крепост, тъй че Нечаев е могъл да прочете описанието за себе си и групата си направо от перото на един от най-големите руски писатели.
Нечаев е един от първите, формулирали послание от този тип, но минава цяло десетилетие, преди терористичното движение да започне да действа сериозно. Първата им цел е да убият царя и успяват, когато след няколко опита Александър ІІ е взривен през 1881. Царизмът успява впоследствие да смачка тероризма, но временно - той се завръща с подновена сила в началото на 1900.
Тероризмът е реакция срещу крещящо несправедлива обществена система, при която възможностите за промяна в рамките на тази система се схващат като несъществуващи. Тоталитарното общество и тероризмът са огледални съответствия, що се отнася до неограниченото прилагане на насилие. Нечаев и групата му показват не само как тероризмът функционира и корумпира, но и как привлича определен вид хора. Политическият мотив у тероризма постепенно се измества от мотива за особено привлекателен таен и екстремно опасен стил на живот. Мислите на Нечаев могат да се открият и в по-късния, дори не само руски тероризъм. Какво се случва, когато терористите вземат властта - видяхме в Камбоджа и в Афганистан, но най-вече в сталиновския Съветски съюз.
Авторът Пер-Арне Будин е професор по славянски езици към Стокхолмския университет.
[1] Верни на това правило са последователите на Нечаев: Ленин (Владимир Улянов), Троцки (Лейб Бронщайн), Сталин (Йосиф Джугашвили).

LIFETIME relationships

I am sending this to you to see how many actually read their messages. Your response will be interesting. Pay attention to what you read. After you have finished reading it, you will know the reason it was sent to you. Here goes: People come into your life for a reason, a season or a lifetime. When you know which one it is, you will know what to do for that person. When someone is in your life for a REASON, it is usually to meet a need you have expressed. They have come to assist you through a difficulty, to provide you with guidance and support, to aid you physically, emotionally or spiritually. They may seem like a godsend and they are. They are there for the reason you need them to be. Then, without any wrongdoing on your part or at an inconvenient time, this person will say or do something to bring the relationship to an end. Sometimes they die. Sometimes they walk away. Sometimes they act up and force you to take a stand. What we must realize is that our need has been met, our desire fulfilled, their work is done. The prayer you sent up has been answered and now it is time to move on. Some people come into your life for a SEASON, because your turn has come to share, grow or learn. They bring you an experience of peace or make you laugh. They may teach you something you have never done. They usually give you an unbelievable amount of joy. Believe it, it is real. But only for a season. LIFETIME relationships teach you lifetime lessons, things you must build upon in order to have a solid emotional foundation. Your job is to accept the lesson, love the person and put what you have learned to use in all other relationships and areas of your life. It is said that love is blind but friendship is clairvoyant. Thank you for being a part of my life, whether you were a reason, a season or a lifetime.