И така, някъде в края на август 1969 г. хората от сумрака установяват тотално наблюдение върху мене и семейството ми.

Мога да говоря само за тези, които са писали преди и сега също продължават да пишат. Почти е невъзможно да имаш ясна преценка за онова време, когато целият ти живот е протекъл в условията на соц-карнавала, в който си спасявал части от себе си, а други си предавал, за да може да публикуваш. Аз спокойно мога да кажа, че Йордан Радичков е един пример за високо талантливия човек, който е предал част от себе си, за да публикува и да бъде игран в театъра. Представяте ли си какво означава подобен живот – толкова труден и суров заради позорния елемент в него, че постоянно се преструваш? Един български писател ме срещна малко след промените на улицата и директно ми каза: „ама те, ако мислят, че аз сега ще отрека живота си, много се лъжат!” Знаете ли какво означава изведнъж да откриеш, че ти нищо не си правил?! Че всички тези страници, които си изписал, всъщност не струват, защото не са създадени в условия на твоята свобода. След един такъв живот човек трудно би могъл да каже: „след мен виждам купчини боклук”.